Wednesday, 19 September 2018

Client's help

Welcome to our Website

Как да......


 

........регистрирам фирма/търговско дружество?

В Република България се упражнява търговска дейност под следните правни форми:

- едноличен търговец
- дружество с ограничена отговорност (ООД)
- събирателно дружество (СД)
- командитно дружество (КД)
- акционерно дружество (АД)
- командитно дружество с акции (КДА)

Производството протича в Търговския регистър към Агенция по вписванията и се извършва съгласно Търговския закон и Закона за търговския регистър. Подава се заявление, в което и да е звено на Агенцията към окръжните съдилища без значение от седалището на новорегистриращата се фирма, тъй като регистърът е единен и публичен.
Първата стъпка е запазване на наименованието на дружеството (т. нар. фирма). Образец на заявлението може да се намери в електронен вариант (on-line) и във всеки офис на Търговския регистър, където то се и подава. За запазване на името се заплаща и държавна такса.
Следващата стъпка е изготвяне на заявлението за регистрация, в което се вписват основни обстоятелства като седалище и адрес на управление, предмет на дейност, представители, начин на представляване, срок на дружеството, специални условия, размер на капитала, вноски, съдружници, ако има такива. Прилагат се и различни документи като Устав, Протокол от Учредително събрание, Дружествен договор, решение за назначаване на управител, образец от саморъчния подпис на управителя или управителите), съответни разрешения и удостоверения за професионална компетентност, декларации, изисквани по закон, както и вносни бележки за внесен капитал в банката и за платени държавни такси по вписването. Трябва да се отбележи, че за всеки различен вид дружество се изискват различен тип информация и приложения. Таксите също са различни. Заявлението и приложенията се предоставят на български език, но е възможно да са на който и да е официален език на ЕС придружен с легализиран превод на български език (ако учредител е чуждестранно лице). Заявлението се подава от управителя на дружеството или от изрично упълномощен представител, като при последния се изисква нотариална заверка на подписа на управителя.
Производството приключва с решение за вписване или с отказ за вписване. Отказът подлежи на обжалване. Удостоверението за вписване съдържа т.нар. Единен идентификационен код (ЕИК), с който фирмата съществува в правния мир.

 

..........получа разрешение за постоянно пребиваване в РБ?

Съгласно Закона за чужденците в РБ и Правилника за прилагането му, пребиваването на чужденец в България може да бъде дългосрочно и краткосрочно.
Виза за краткосрочно пребиваване (тип “С”) се издава на чужденец, който влиза еднократно, двукратно или многократно на територията на Република България за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на 6 месеца, смятано от датата на първото влизане.
Разрешението за дългосрочно пребиваване на чужденци в РБ бива продължително и постоянно.
Продължителното пребиваване е със срок до 1 година от влизане в страната и се получава от чужденец, който извършва дейност по трудово правоотношение или дейност по Закона за насърчаване на инвестициите; търговска дейност, разкриваща най-малко 10 работни места за български граждани; както и чужденци, които са редовни студенти; представители на чуждестранни търговски дружества; родители на постоянно пребиваващи; кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и др. Лицата следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване.
Постоянното пребиваване се разрешава за неопределен срок. Право на постоянно пребиваване имат чужденците от българска народност; тези които са деца на постоянно пребиваващ; родители на български гражданин; чужденци законно пребивавали в последните 5 години; родените в РБ чужденци, както и тези сключили граждански брак с постоянно пребиваващ или направили инвестиция над 500 000 щ.д., и др.
Процедурата за получаване разрешение за дългосрочно пребиваване преминава през издаване на виза (тип „D”). Изискванията за издаване на всеки тип виза са поместени в Наредбата за условията и реда за издаване на визи. Заявление за издаване на виза, както и необходимите приложения се подават в консулските и дипломатически представителства на РБ в чужбина. Документите се изпращат в службите за административен контрол на чужденците, а именно дирекция „Миграция” към МВР. Визата е за 90 дни пребиваване. Необходимите документи за разрешението за дългосрочно пребиваване трябва да се подадат в дирекция „Миграция” най-късно 7 дни преди изтичането на визата . Подава се молба по образец съгласно Правилника за прилагане на закона за чужденците в РБ. В зависимост от обстоятелствата, на чието основание се иска разрешение за дългосрочно пребиваване са необходими различни по тип документи. Решението, което може да е както положително, така и отрицателно, се съобщава писмено. При положително решение се заплащат таксите предвидени в съответната тарифа и се издава карта на продължително или постоянно пребиваващ чужденец в РБ.

.......... получа българско гражданство?

Институтът на българското гражданство се урежда от Конституцията на РБ и от Закона за българското гражданство. Предвидени са два начина за придобиване на българско гражданство – по произход и по натурализация. Придобиване на гражданство по произход е възможно при следните условия: единият от родителите на лицето да е български гражданин или месторождението на лицето да е на територията на България (ако лицето не придобива друго гражданство по произход). Придобиването на гражданство по натурализация е възможно само за чужденец, получил статут на постоянно пребиваващ. Решението за постоянно пребиваване трябва да е било издадено най-малко 5 години преди подаване молбата за придобиване на гражданство. Има и няколко изключения, при които срокът е намален на 3 години за сключилите брак с български гражданин преди не по-малко от 3 години, за родените на територията на страната и за получилите постоянно пребиваване като непълнолетни.
Чужденецът трябва да отговаря и на следните условия:
да е пълнолетен; да не е осъждан за престъпление от български съд; да има възможност да се издържа в РБ; да владее български език; да е освободен или да му предстои да се освободи от досегашното си гражданство;
Процедура:
Подава се молба в Дирекция „Българско гражданство и осиновяване” към Министрество на правосъдието. Молбата може да бъде подадена чрез дипломатическото или консулското представителство на Република България. Към молбата се прилагат различен тип документи като: акт за раждане, удостоверение за разрешеното постоянно пребиваване, свидетелство за съдимост, удостоверение за получаване на доходи, документ за владеeне на български език, медицински документ, фотоснимка, вносна бележка за държавната такса и др.
Подадената молба се разглежда от Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието в срок: до 3 месеца - при молбите на лица от български произход и до 18 месеца при молбите за придобиване гражданство по натурализация. В 12-месечен срок от подаване на молбата министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ от президента. Въз основа на предложението на министъра на правосъдието президентът издава указ за придобиване на българско гражданство. Указът влиза в сила от деня на издаването му. Лицето, придобило българско гражданство, трябва да се снабди с български документи за самоличност в 30-дневен срок от предоставяне на гражданството.

 

.......... защитя правата си като потребител?

Правната защита на потребителя е уредена в Закона за защита на потребителя и Закона за задълженията и договорите. Всеки гражданин в качеството си на потребител има право на рекламация при установяване на качествени и количествени отклонения в стоката след закупуването й или при услугата след предоставянето й. Рекламацията се прави пред лицето-продавач и има за цел възстановяване на еквивалентността по сделката, тъй като стоката или услугата са с намалена годност.
Правото на рекламация не зависи от евентуално предоставената търговска гаранция за стоката или услугата. Тази гаранция е само декларация на производителя, че стоката ще запази свойствата си за определен период от време при нормална експлоатация и се задължава да поправи недостатъците, които се появят в гаранционния срок. Рекламацията се извършва пред търговеца в срока на гаранцията или до две години от извършване на сделката но не повече от 2 месеца от узнаване недостатъците на стоката или 14 дни за услугите. Ако гаранционният срок е по-голям от нормативно установения, то рекламация може да се предяви до изтичане на гаранцията.
За започване на производството е необходимо да се докаже покупко-продажбата на стоката или съответно услугата чрез фактура, касова бележка, договор и изобщо всякакъв писмен документ указващ време, място, предмет и страни по сделката. Всички тези писмени доказателства се прилагат към рекламационната жалба. Първата възможност на потребителя е да се обърне към самия търговец и да иска – възстановяване на заплатената сума, замяна на стоката, отбив от цената или безплатен ремонт. При непостигане на взаимно съгласие по рекламацията или е установено нарушение по гаранцията, потребителят разполага и с други възможности. Той може да се обърне към сдружения на потребителите. Те са юридически лица с нестопанска цел, които дават консултации и имат право да сезират съда. Друга възможност е Комисията за защита на потребителите, която може да се сезира с жалба от потребителя, за да започне административно производство. Помирителните комисии са друг способ. Те служат за доброволно извънсъдебно решаване на спора чрез подаване на заявление до съответната комиися по местоживеене на лицето. Съдебното производство винаги се е предпочитало поради задължителната сила на решението и възможността за принудително изпълнение Пред съда могат да се предяват и колективни искове срещу един и същи ответник.
Правата на увреденото лице се погасяват с изтичането на 10 години от датата, на която производителят е пуснал в обръщение стоката, причинила вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу производителя.

 

 

....... постъпя ако ме дискриминират?

Правата на засегнатите от дискриминация са уредени в Закона за защита от дискриминация, който забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Всеки, който смята себе си за дискриминиран по отношение упражняване на някое свое законово признато право има няколко възможности.
Първата възможност на заинтересованото лице е да се обърне към Комисията за защита от дискриминация. Производството започва с подаване на жалба или сигнал с определени реквизити и в никакъв случай не може да бъдат анонимни. Нарушението трябва да е извършено преди не повече от 3 години и да не е започнато съдебно производство. Започва проучване в рамките на 30 дни, след което се насрочва открито заседание на Комисията, в което се приканват страните да се помирят със споразумение. Ако страните не се съгласят, Комисията излиза с решение, с което може да установи нарушението, да наложи санкция, принудителни административни мерки, както и да установи че няма нарушение. Глобите и санкциите, които се налагат от Комисията са в размер от 40 до 20 000 лв. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Друга възможност за засегнатото от дискриминационно отношение лице е да се обърне към съда. Компетентен по жалбата ще бъде районният съд, който може да осъди нарушителя и да присъди обезщетение за нанесените вреди. Ако нарушението произтича от административен акт или от действие или бездействие на орган на държавната власт, то актът може да бъде обжалван пред административен съд съгласно Администратвно-процесуалния кодекс, а иск за вреди може да бъде предявен по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.
За всички производства, предвидени в Закона за защита от дискриминация – пред Комисията за защита от дискриминация, пред районния и административния съд - такси не се събират. Разноските са за сметка на бюджета на комисията и на съдилищата. Този факт цели да стимулира всеки пострадал от дискриминация да потърси справедливост и да защити своите конституционно закрепени права за равно третиране.

 


Категорията е празна

Latest News

Friday, 23 March 2018

Неактивните през 2017г. търговски дружества следва да подадат в...
Read more

Tuesday, 16 January 2018

Сдруженията и фондациите подлежат на пререгистрация. С последните...
Read more

Monday, 27 November 2017

С гордост поздравяваме младши адвокат Вяра Асенова, която успешно ...
Read more

Thursday, 04 August 2016

Присъдите на българските моряци от м/к Св. Николай са необосновани и...
Read more

Wednesday, 23 March 2016

Новият Закон за обществените поръчки влиза в сила от 15 април...
Read more

Friday, 26 February 2016

Българските и чужди превозвачи имат възможност за търсене на...
Read more