Библиотека
Как да...
Капитанът на пристанище (морско или речно) може да забрани отплаването на кораб (което на практика представлява задържане на кораба) или да задържи намиращ се в пристанището товар по искане на орган на изпълнителната или съдебната власт за обезпечаване събирането на дължими държавни вземания. Тук възниква необходимостта от уточняване дали по искане на тези органи може да се задър- жа товар, намиращ се на кораба. Строгото тълкуване на чл. 364 от КТК не допуска тази възможност – най-малкото поради забраната за разширително тълкуване на ограничителните правни норми. За сравнение – при условията на чл. 365 от КТК в редакцията преди измененията на КТК (ДВ, бр. 109, 2013 г.) бе възможно по искане на заинтересовани лица (търговци) чрез ИА Морска администрация да се задържат кораби и товари (включително намиращи се на кораба) до 72 часа, ако дотогава задържането не бъде потвърдено от съда. Този режим остана в миналото. Към момента възможност за „частно“ задържане на кораби и товари в морските пристанища не съществува.
Съгласно нормата на чл. 365 от КТК във вида й преди измененията на КТК с ДВ, бр. 19 от 2014 г. се допускаше възможност за задържане на товари по искане на заинтересовани лица-търговци. В момента тази възможност е привилегия само за органите на изпълнителната или съдебната власт и то само за обезпечаване събирането на държавни вземания.
По темата четете още тук
Правата на засегнатите от дискриминация са уредени в Закона за защита от дискриминация, който забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Правната защита на потребителя е уредена в Закона за защита на потребителя и Закона за задълженията и договорите. Всеки гражданин в качеството си на потребител има право на рекламация при установяване на качествени и количествени отклонения в стоката след закупуването й или при услугата след предоставянето й. Рекламацията се прави пред лицето-продавач и има за цел възстановяване на еквивалентността по сделката, тъй като стоката или услугата са с намалена годност.
Институтът на българското гражданство се урежда от Конституцията на РБ и от Закона за българското гражданство. Предвидени са два начина за придобиване на българско гражданство – по произход и по натурализация. Придобиване на гражданство по произход е възможно при следните условия: единият от родителите на лицето да е български гражданин или месторождението на лицето да е на територията на България (ако лицето не придобива друго гражданство по произход).
Съгласно Закона за чужденците в РБ и Правилника за прилагането му, пребиваването на чужденец в България може да бъде дългосрочно и краткосрочно.
Виза за краткосрочно пребиваване (тип “С”) се издава на чужденец, който влиза еднократно, двукратно или многократно на територията на Република България за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на 6 месеца, смятано от датата на първото влизане.
В Република България се упражнява търговска дейност под следните правни форми:
- едноличен търговец
- дружество с ограничена отговорност (ООД)
- събирателно дружество (СД)
- командитно дружество (КД)
- акционерно дружество (АД)
- командитно дружество с акции (КДА)
Производството протича в Търговския регистър към Агенция по вписванията и се извършва съгласно Търговския закон и Закона за търговския регистър.
