Правата на засегнатите от дискриминация са уредени в Закона за защита от дискриминация, който забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Всеки, който смята себе си за дискриминиран по отношение упражняване на някое свое законово признато право има няколко възможности.

Първата възможност на заинтересованото лице е да се обърне към Комисията за защита от дискриминация. Производството започва с подаване на жалба или сигнал с определени реквизити и в никакъв случай не може да бъдат анонимни. Нарушението трябва да е извършено преди не повече от 3 години и да не е започнато съдебно производство. Започва проучване в рамките на 30 дни, след което се насрочва открито заседание на Комисията, в което се приканват страните да се помирят със споразумение. Ако страните не се съгласят, Комисията излиза с решение, с което може да установи нарушението, да наложи санкция, принудителни административни мерки, както и да установи че няма нарушение. Глобите и санкциите, които се налагат от Комисията са в размер от 40 до 20 000 лв. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

Друга възможност за засегнатото от дискриминационно отношение лице е да се обърне към съда. Компетентен по жалбата ще бъде районният съд, който може да осъди нарушителя и да присъди обезщетение за нанесените вреди. Ако нарушението произтича от административен акт или от действие или бездействие на орган на държавната власт, то актът може да бъде обжалван пред административен съд съгласно Администратвно-процесуалния кодекс, а иск за вреди може да бъде предявен по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите.

За всички производства, предвидени в Закона за защита от дискриминация – пред Комисията за защита от дискриминация, пред районния и административния съд - такси не се събират. Разноските са за сметка на бюджета на комисията и на съдилищата. Този факт цели да стимулира всеки пострадал от дискриминация да потърси справедливост и да защити своите конституционно закрепени права за равно третиране.

Go to top