1. В съвсем близкото минало можеше да се наблюдава едно неочаквано рязко и драстично увеличаване на броя арбитражни производства, свързани главно с разрешаване на спорове между търговци, предоставящи определени масови услуги и техните потребители. Размерът и последиците от този злокачествен феномен предизвикаха една много спорна законодателна намеса. В хода на направените промени се измести фокусът (изненадващото премахване на възражението за противоречие с норми от обществен ред), в ГПК[1] се предвиди проверка за арбитруемост в едно крайно неподходящо за тази цел производство[2], като при това се постави напълно механично забрана потребителските спорове да се разрешават от арбитраж и се забравиха други наложителни въпроси.